Отдавна не сме надниквали зад кулисите на phyre и нямаме оправдание за това - време е да наваксаме блог срещите с новите попълнения на екипа. Нали знаете как понякога дори за 10 минути в една стая с някого ви става ясно, че между вас има химия. Точно такъв беше случаят с Алексиана - дясната ръка на Ния в дизайна, красив слънчев лъч в ежедневието, истински приятел и обещаващ млад дизайнер. Алекс се появи като чакан подарък около коледните празници и днес гостува в блога, за да разкаже повече за себе си.
Добре дошла на гости в блога, Алекс! С кои три думи би описала себе си?
Добре заварила в блога на phyre. Ако трябва да определя себе си, бих го направила с една дума - емпат. От нея произлиза и цялата същност на професионалните и образователни насоки, които съм избирала да следвам. За мен интеракцията с хора е с приоритетно значение и последвалата свързаност с тях има дори висш духовен смисъл.
Едно пиленце ми каза, че си завършила педагогика. Как се реши на този остър кариерен завой от педагогика към UX дизайн?
Един от ключовите моменти в педагогиката е това като преподавател да усвоиш методиката на обучение, с една дума - умението да предадеш информация по най-лесно достъпния начин. Тук бих добавила и връзката с потребителското изживяване, за което е отговорен UX дизайнерът. Като преподавател трябва да си запознат с нуждите на обучващите се и техните възможости - един вид амалгама от емаптия и комуникация. UX дизайнът сам по себе си представлява същото с добавката, че създаваш сам дадена концепция в името на потребителите. Може би именно това съзидание на визуални елементи ме плени.
Често нищим всякакви казуси с теб (дори по нощите), но все пак - коя е любимата ти част от денонощието и защо?
Нищенето на казуси като процес и създаването на работеща машинка ми е най-любимата част, независимо от часа (стига да не е в 7 сутринта). Смятам, че в различните часови диапазони хората са доста различни, твърдо убедена за себе си, че най-ползотворна съм в късните часове на залязващия ден.
Как си почиваш? С какво уплътняваш времето си извън работата?
Отново бих казала интеракция и комуниакция, но най-вече с котки. На второ място бих добавила потапянето в различни от нашата реалност светове, било то чрез игри, книги или филми. Реалностите могат да бъдат различни, но човешките възприятия са си едни и същи. А, и котки, много котки - има нещо хипнотично в тези малки хищничета и в любовта им, която избират да дарят на малцина, сякаш, ако една котка демонстрира привързаност, ти вече си специален.
Коя е любимата ти част от дизайнерската роля във phyre и защо?
Отборната игра. Това място ме запозна с ярки личности, от които някак съумявам всеки божи ден да науча нещо ново и това е най-зареждащата част. Макар че обичам да творя на спокойствие и в усамотение, това не би било възможно без дълбоките размисли и страсти, през които преминаваме всеки ден. Този problem solving, който се сформира, ми е аналогочен със сглобяването на пъзел и колкото повече човечета участват в него, толкова по-забавно е.
Не познавам човек с повече животински свят на територията на един апартмент от теб. Разкажи ни за всичките си 5 (или 6?) котки и кучета. Споко, ясно е, че това ще е най-дългият отговор на този лексикон.
От малка съм израснала с животни, за мен къща без любимци е празна, тиха и глуха. Животните и връзката с тях ни приближава до природата и до духа ни на едно по-висше ниво. Безусловната любов е нещо, което, смятам, всеки човек трябва да бъде способен да дава, за да може да съществува пълноценно.
В какво вярваш напълно и безрезервно - може би нещо като мото, на което се осланяш в тегави моменти?
Всичко се случва с причина и всяка ситуация може да се разглежда като инструмент, с който опознаваме себе си. Проблемите не са нищо повече от задача, а всяка задача има решение.
Какво би казала сега на 20-годишната Алекс? Кои са уроците, които ще научи? (Дисклеймър: Алекс все още е под 30)
Да бъде по-уверена в себе си и да знае, че онова тънко гласче, повтарящо ѝ че може повече, е нейният най-добър и приятел. И също така, може да звучи банално, но преди зазоряване е най-тъмно.
Ти си във phyre от една година. Какво ти дава този опит?
Умението за гъвкава комуникация, работа с цел, желание и смисъл. И може би търсенето на смисъл във всяка една дума, защото, както казах, всяко нещо се случва с причина и има своето значение.
Сподели любими места в интернет, които посещаваш (може пък да надъхаме някой начинаещ дизайнер или отегчен педагог за нова кариера).
Интернет е безграничен и с една дума бих казала Google - всичко е на една ръка разстояние. Ако говорим за вдъхновение на дизайнери, бих споменала собствения си опит, а именно правилно дефиниране на въпрос и търсенето на неговия отговор. Важно е да се спомене, че е необходимо изграждането на филтър за пресяване на ненужната информация и че дефиницията на търсенето определя и до каква степен намереното ще бъде усвоено.
Снимка: личен архив
