Есента почти заличи летните спомени, но това само ни амбицира да сме по-активни в блога. В новия материал на “Зад кулисите на phyre” се връщаме към отдел Обслужване на клиенти, където всичко ври и кипи. Понякога буквално. Днес те срещаме с дясната ръка на Вал - Александър Красналиев. Ще познаеш Сашо по супер специфичния глас (представи си нещо като келтски воин), дъъългата коса, любовта към Lego и почти фанатичното му око за правописни грешки. Hold your grammar, guys!


Привет, Сашко, добре дошъл на гости в блога! Кои три думи биха те описали най-добре?‍

Забавен, изобретателен, надежден.


Понякога се чудя дали не сте направени от желязо в съпорт отдела. Как успяваш да балансираш между благодарствените думи и тежките клетви, на които сте изложени ежедневно с екипа?‍

Основната ми защита е да ходя на фитнес и да вдигам тежки неща след работа, за да изкарам всичко лошо от себе си.
Всъщност наистина не мога да се оплача, защото, както и да звучи, нашите клиенти почти винаги са разбрани хора, с които успяваме да комуникираме нормално и дори да се стигне до някакво нажежаване на страстите, накрая всичко приключва добре.

Кое считаш за най-голямо предизвикателство и коя е любимата ти част от работата във phyre?

Най-голямото предизвикателство за мен беше работата на бюро, тъй като съм прекарал последните 15 години в по-физическа, по-творческа работа и по разни ателиета. Това, за щастие, вече го преодолях почти изцяло. Новото предизвикателство е как да направя така, че клиентите ни винаги да приключат разговора си с нас доволни, че сме направили всичко по силите си за тях.
‍

А какво те вълнува извънработно? Как си почиваш и презареждаш? 

Обичам да ходя на кино, да рисувам, да играя компютърни игри до 5 през нощта, да колекционирам комикси, екшън фигури и разни други съвършено стереотипни неща. Не съм свръхсоциален, но наистина ми действа страхотно, когато излизам с приятели и просто прекарваме време заедно, даже няма значение какво точно правим. До голяма степен съм си домошар по душа и обичам да си седя вкъщи, затова и стаята ми е препълнена с Неща с главно “Н”, които по един или друг начин ме пренасят в други светове или просто ми напомнят за хубави моменти.


Знаем за общата ви страст с Вал и Косьо по средновековните български артефакти, боя с лъкове, мечове… и за да не сгреша нещо, по-добре сам да разкажеш. А къде е LEGO-то в класацията на извънработните ти дейности?

‍О, LEGO определено е значително по-нагоре в класацията от разните ни фентъзи изяви. Косьо тепърва тръгва по този път, а аз, на практика, вече се връщам оттам. Любовта ми към LEGO започна в един много ранен етап от живота ми и до днес си е жива и тлее с неугасващ плам. Още помня колко обичах като хлапе миризмата на ново LEGO, аромата на мастилото, с което е напечатана кутията, мириса на малките пакетчета с части, който винаги загатваше за далечната и мистериозна (за 6-годишния Сашко) Дания.

‍
В какво вярваш безапелационно? Нещо като мото или мъдрост, която изповядваш?‍

Хората сме като LEGO-то - почти винаги, когато искаш нещо да построиш, нещо да промениш в себе си, се налага първо да разрушиш нещо друго, за да освободиш частите.

Какво би казал на 20-годишния Сашко, ако можеше да му предадеш малко мъдрост от дистанция на времето и опита? 

Не знам, честно. Може би звучи малко помпозно, но като цяло мисля, че почти 35-годишният Сашко няма кой знае за какво да съжалява.
Може би бих го посъветвал да има малко повече търпение към близките си, както и да отдели повече време за тях.


Откъде е тази любов към граматиката, правописа и изобщо това око към езика? Нетипично е за момче, а и не работиш в тази сфера. Как се стигна дотук? :D

Майка ми е учителка по български и литература и още като малък спокойно ми обясни колко е важно да уважаваме езика, на който говорим и пишем, защото той е част от нашата идентичност. Признавам, че в разговорната реч и аз доста волности си позволявам, но когато пиша, държа да бъда изряден, защото смятам, че това говори много както за мен и моята идентичност, така и за хората, които са ме възпитали и са ми помогнали да стана това, което съм днес.


Хайде да ни споделиш няколко любими четива или пък места в интернет, от които черпиш вдъхновение?

Обичам да чета фантастични истории за приключения и невероятни ситуации, макар че отдавна вече далеч не го правя толкова често, колкото би ми се искало. Колелото на Времето ми е любима поредица, с безкрайно удоволствие поглъщам всяка книга на Майкъл Крайтън, която ми попадне. Като цяло вкусът ми не е особено възвишен, не държа толкова на дълбокия смисъл и виртуозното писане, колкото на вълнуващите приключения, които героите преживяват.
Напоследък прекарвам много време в YouTube, следвам няколко чудесни канала, които произвеждат страхотни документални клипчета за животните в частност, както и за света около нас като цяло. Animalogic в момента ми е един от любимите канали.



Три неща, без които не може човекът Александър Красналиев?

Любов, Приятели, Интернет.



Снимки: личен архив